Какво трябва да знаем за периимплантита?

Периимплантитът е сериозно усложнение при имплантологичното лечение. Това състояние касае пациентите с поставени зъбни импланти. Ранното разпознаване и адекватното лечение могат да запазят импланта и да предотвратят по-сериозни усложнения.

Какво представлява периимплантитът?

Периимплантитът е възпалително заболяване, което води до прогресивна и необратима загуба на кост около зъбния имплант. Ранното и адекватно лечение обаче може да спре процеса и да запази импланта, предотвратявайки по-нататъшна загуба на кост около зъбния имплант. 

Обикновено започва възпаление около имплант в меките тъкани. Постепенно процесът се разпространява и към костната тъкан. Заболяването е аналогично на пародонтитата при естествените зъби. Разликата е, че периимплантитът протича по-агресивно и по-бързо.

С увеличаването на обема на конвенционалната зъбна имплантология, все повече нарастват предизвикателствата пред пациентите, избрали двучастови, класически зъбни импланти, като заместители за липсващи зъби. 

Разнообразни са и проблемите, с които се сблъскват и специалистите по имплантология по отношение на едно сравнително ново и неприятно заболяване, свързано с поставянето на двучастови зъбни импланти – периимплантит.

Според различни международни стоматологични изследвания, през последните години между 10% и 35 % от имплантите в период от 5 до 10 години от поставяне са били засегнати от това заболяване. 

Това прави и предварителната детайлна консултация преди избор на имплантологично лечение изключително важна, поради факта, че те не са подходящи за всеки един клиничен случай.

Началната форма на възпаление около импланта се нарича перимукозит. При него се наблюдава само възпаление на меките тъкани, което може да бъде обратимо с навременно лечение. 

Ако не се лекува, перимукозитът може да прогресира до периимплантит и мукозит, тъй като възпалението на меките тъкани остава, но се разпространява и към костта. В този напреднал стадий се наблюдава необратима загуба на кост около импланта.

Основни симптоми

Разпознаването на симптомите на периимплантит е от съществено значение за ранната диагностика.

Основни симптоми:

• Зачервяване и подуване на венците около импланта;
• Кървене при докосване или четкане;
• Гнойна секреция около импланта;
• Подвижност на импланта в напреднали стадии;
• Неприятен вкус или мирис в устата;
• Чувство на разхлабеност на коронката.

При появата на някой от тези симптоми е важно незабавно да се обърнете към зъболекар в София или във вашия регион. Ранното лечение значително подобрява прогнозата.

Стадии на периимплантита

Известни са 4 основни стадия на периимплантит в зависимост от дълбочината на костния джоб и размера на загубата на кост около импланта.

Стадий 1 – Ранен периимплантит

В този начален етап се наблюдава минимална загуба на кост – до 3 мм от първоначалния костен ръб. Симптомите са леки и често се подценяват от пациентите. Наблюдава се леко зачервяване на венците и понякога слабо кървене. Около импланта започва да се натрупва бактериална плака.

Стадий 2 – Умерен периимплантит

Костната резорбция е между 3 и 5 мм. Възпалението около импланта се задълбочава. Появява се по-изразено кървене и започва формирането на джобове около импланта. Пациентът може да усети дискомфорт или лека болка.

Стадий 3 – Напреднал периимплантит

Загубата на кост е над 5 мм. Симптомите стават по-очевидни. Появява се гнойна секреция и се формират дълбоки периимплантни джобове. Започва да се засяга стабилността на импланта.

Стадий 4 – Тежък периимплантит

Костната загуба надвишава повече от половината от дължината на импланта и той става подвижен. Възможна е значителна гнойна секреция. В този стадий често е необходимо премахване на импланта, а получените клинични резултати от лечението са неблагоприятни.

Причини за поява и рискови фактори

Има различни причини за периимплантит. Основният фактор е натрупването на бактериална плака, а неадекватната устна хигиена води до размножаване на патогенни бактерии.

Основните рисковите фактори, които могат да доведат до това заболяване са следните:

• Пушене и периимплантит: Тютюнопушенето намалява кръвообращението във венците, а това нарушава заздравяването и увеличава риска от инфекции.
• Диабет и периимплантит: Нерегулираният диабет нарушава оздравителните процеси, а диабетиците имат компрометирана имунна система.
• Остеопороза и импланти: Намалената костна плътност може да се отрази на интеграцията.
• Грапава повърхност на двучастовия имплант: Предразполага към задържането на плака и бактерии.
• Лоша хигиена след имплантирането.
• Предишни пародонтални заболявания.
• Бруксизъм.

Всички тези фактори могат да доведат до развитие на заболяването.

Как се поставя диагноза?

Диагностиката се извършва в зъбен кабинет от специалист. Процесът включва клинично изследване и рентгенография, като се измерва дълбочината на периимплантните джобове. 

Задължителните стоматологични прегледи спомагат за ранното разпознаване на състоянието. Специалистът оценява състоянието на меките тъкани и проверява наличието на кървене при сондиране.

Рентгеновите снимки показват костната загуба около импланта. Сравняват се снимки от различни периоди, като това помага да се проследи прогресията на заболяването.

Профилактика 

Най-ефективният подход е профилактика на периимплантит. Правилната устна хигиена е основата на превенцията, а ежедневното почистване с четка и конец е задължително. 

Обичайните препоръки за устна хигиена включват още използване на специални четки за импланти, приложение на интердентални четки и редовно изплакване с антибактериален разтвор.

На всеки 3–6 месеца е необходимо да се прави професионално почистване за премахване на зъбния камък и плаката. По време на посещението в зъболекарския кабинет специалистът проверява състоянието на имплантите. 

Придържането към здравословно хранене, консумацията на храни, богати на витамин C и D и избягването на рафинирани захари намалява риска.

Какви са методите за лечение?

Самото лечение на периимплантит е комплексен процес. Подходът зависи от стадия на заболяването, като целта е елиминиране на инфекцията и запазване на импланта.

Консервативно лечение

Нехирургичните методи се прилагат в ранните стадии. Професионалното почистване е първата стъпка, като се използват специални инструменти за почистване на повърхността на имплантите. Антибиотици при периимплантит се предписват, ако има наличие на инфекция. Локалното приложение на антимикробни средства също е ефективно.

Лечение с лазер

Лечението с лазер е модерен подход, при който лазерът унищожава бактериите в периимплантните джобове. Процедурата е по-малко инвазивна от традиционната хирургия. Лазерната терапия подобрява заздравяването, намалява възпалението и стимулира регенерацията. Клиничните резултати показват добра ефективност.

Хирургично лечение

При напреднали случаи е необходима хирургична интервенция, за да се достигне до засегнатите области. Извършва се почистване на инфектираните тъкани.

В някои случаи се прилагат регенеративни техники. Използват се костни заместители и мембрани, като целта е възстановяване на загубената кост.

При най-тежките случаи може да е необходимо премахване на импланта, като след заздравяване е възможно повторно имплантиране.

Поддържаща терапия

Цялостната професионална дентална грижа не приключва след активното лечение. Необходими са редовни контролни прегледи, като тяхната честота зависи от конкретния риск от периимплантит.

Наличието на периимплантни биологични усложнения изисква дългосрочно наблюдение, а така наречената профилактика на възпаление е от решаващо значение.

Заключение

Периимплантит при пациенти със зъбни импланти е сериозно състояние, което изисква ранна диагностика и адекватно лечение. Ето защо при появата на симптоми не забравяйте да потърсите професионална дентална грижа. 

Важно е да се разбере, че това състояние не е просто „инфекция“, а комплексен биологичен процес, който може да компрометира дългосрочния успех на импланта. Освен грижите у дома, ключова роля играе поддържащата терапия при дентален специалист. 

Редовните профилактични прегледи и професионалното почистване на зъбен камък са задължителни, особено за пациенти с рискови фактори като пушене или диабет. Изборът на подходящ специалист и клиника с подходящо, модерно оборудване е от съществено значение.

Периимплантитът е състояние, което може да бъде предотвратено. Активната роля на пациента в поддържането на отлична устна хигиена, редовните контролни прегледи и доброто сътрудничество с денталния екип гарантират дълготрайното здраве на имплантите и красивата усмивка.